Тръгване от Драгалевци. Цел - Алеко но не твърдо дефинирана. Тръгнах около 9:00h. След един час вече изкачвах към станцията на лифта от центъра на Драгалевци. Денят се очертава да е хубав и туристи не липсваха. Опашката за лифта обаче беше малка. След кратка почивка тръгнах към Бай Кръстьо. Избрах по-стръмния маршрут и след малко повече от час бях там. Продължих без да спирам към Алеко. Пътеката излиза на шосето което прави завой и точно на завоя видях хора които поемат по друга пътека. Тръгнах след тях и ги чух да си говорят че ако продължат по пътя ще стигнат до Алеко. Усмихнах се, поздравих ги, задминах ги и продължих по пътя. За мой късмет се оказа че пътя не е този който очаквах а завива надясно към Комините. Никога не бях стигал до комините от Бай Кръстьо и затова реших да продължа напред. За незапознатите Комините е местност на Витоша предпочитана за скално катерене. Моят опит в катеренето е само теоритичен, знам наколко възела и основни техники но ми беше интересно да ги погледам.



Не съм снимал хората а само скалата отгоре. Пътеката минаваща покрай скалите естествено е много стръмна и открита. Времето обаче беше подходящо и имаше хора да се качват и слизат оттам.

Точно преди Платото (пътеката достига до обширна равнинна местност) видях последният сняг. Зимата тук се натрупва много сняг и се създава лавинна опасност за минаващите по маршрута на запад от Бай Кръстьо.
Награда за изкачилите се е една хубава чешма, намираща се близо до пътеката свързваща Алеко със Златните мостове. На снимката е само горната и част и площадката пред нея.




Много е красиво и снимките просто не могат да предадат очарованието на мястото. След кратка почивка продължих към Златните мостове. Пътеката е много добре маркирана и няма как да се загуби човек. В 13:00h достигнах до един заслон точно по средата на Платото където похапнах каквото си носих, попеках се на слънце и направих няколко снимки за спомен.



В далечината се вижда Черни връх. Със този заслон са свъразни някои приятни спомени. Преди няколко години при една разходка от Алеко до Златните мостове ме обгърна такава мъгла че видимостта беше 1-2 метра. Освен това с неподходящи дрехи и дъжд заслона е естественото място където да се скриеш. Намерихме разни скъсани парцали, при такава обстановка придирчивост не може да се проявява. Увити с тях достигнахме до х.Средец където с един чай с малко ракийка възстановихме силите и температурния баланс. Но това беше преди много години... Сега х.Средец е почти развалина. Поуката е че с планината шега не бива. Подобни разходки не са екстремен спорт но планината винаги може да те изненада.


Оттук започнах да слизам но вече от към западаната страна на планината



За да е по-интересно реших да сляза по маршрут по който никога не съм минавал а именно през Бояна. Целта беше да посетя и Боянските езера. За целата се спуснах към Момина скала и оттам към х.Камен дел. Малко след нея завих към Бояна, но заваля дъжд със ситна градушка и в бързината съм пропуснал езерата. По-късно попитах две жени но каза че трябва да се върна малко. Бях вече уморен и се отказах. Някой друг път ще ги посетя. Пътя към Бояна обаче е доста стръмен и при слизане после болят колената особено ако се бърза. Това е и причината повечето хора да го избягват както ще правя и аз. Това обаче се компенсира от положително настроените хора които срещаш из планината и чистия въздух.

Не мога да намеря подходящи хора.
И аз искам да обикалям планините,но е добре да се съберем повече хора.
Браво на теб,направил си чудесни снимки и чудесна разходка

Някога и аз разсъждавах така. С компания е винаги по-весело. За съжаление всички имат ангажименти и не винаги свободното време ни съвпада. Това означава ли че аз трябва да стоя в къщи и да гледам през прозореца? Не, щом имам желнаие грабвам чантичката или раницата и напред. Планината е моя, твоя и на всички които я обичат. Всички хора са в добро настроение и се поздравяват взаимно и е сравнително безопасно дори за сам човек. Предполагам че ще намериш по-лесно "подходящите" хора там.

Ние мислехме веднъж на слизане от Черни връх да минем към Бояна, но на з. Ушите се отказахме, че нямаше да ни стигне времето. Деня още беше късичък тогава. Върнахме се през Комините към Бай Кръстьо. За ходенето сам - аз не съм ентусиаст, но понякога като няма другарчета на разположение и на мен ми се случва ;)