Преди много години, когато още работеше лифта от Княжево към Копитото един човек в моята кабинка сподели своето учудване че софиянци толкова малко посещават планината. Той каза че София има уникалното разположение да е единствената европейска столица до висока планина която освен всичко е и Природен парк с направени алеи и маркировка. Не знам дали все още важи това, особено след като се появиха оттогава много нови държави и съответно столици. Не съм правил точна сметка но предполагам че над 2000 души се качват в почивните дни. Много от тях са редовни, предимно пенсионери но има и много млади хора.
За настоящата разходка... Тръгнах с определена цел - хижа Звездица. За целта станах рано и около 9:15 бях в Владая. За около час и половина стигнах до Златните мостове. Там се огледах за познати и без да спирам за почивка продължих по една пътека на юг. Отначало пътя е леко стръмен но после става равно и достигнах до една хижичка. Странно че на картата не я открих, но аз я знам като Малинка и затова така ще я наричам. Тя е малка къщичка за която се грижат възрастни дядо и баба. Когато отидох жената почистваше прозорците, а дядото сечеше дърва и затова не съм снимал за да не ги безпокоя. Поляната пред хижичкатаа беше много добре поддържана. Има пейки на които седнах за малко почивка, която се оказа необходима предвид изкачването за 10-на минути до поляната при местноста Офелиите.



Просторна поляна. Има шосе до нея от Златните мостове. Идеална за семеен туризъм... всъщност не съм ходил до там с кола и не мога да гарантирам за пътя, но дори и пеша не е далеч от Златните мостове. Ето малко информация от actualno.com 16.05.2008
"Над 1200 дръвчета засадиха доброволците от екипа на Тойота и инициативна група "Витоша" по време на акция по залесяване, проведена на 11 май в местността "Офелиите".  Над 60 души се включиха в създаването на млада гора на мястото на унищожените от смърчов корояд и изсечени вековни дървета на територията на ПП "Витоша"."
При достигане на местността има кръстопът. Попитах възрастна жена накъде да поема за да стигна до х.Еделвайс и след нея до х.Звездица и тя ми каза (странно защо хихикайки) че двата пътя напред и наляво ще ме заведат там. Аз завих по интуиция наляво, но озадачен от странното и поведение изрових от торбата GPS приемник и проверих къде точно се намирам. Обикновено не го ползвам и не нося освен когато минавам през по-непознати места. Моята пътека излезе на шосе по което се ходи малко, тръгва се по друга пътека която се включва в основната. Някъде има има табелки за ориентация а за щастие има и много хора по поляната които да ви упътят при нужда.


От Офелиите до Еделвайс ми отне около половин час. Пътя е изкачване но е поносимо. Изненадах се че толкова много хора бяха поели по моя маршрут точно този ден. По целия път имаше хора и пред мен и след мен.


х.Еделвайс е малка  но предлага всичко неоходимо. Видях чее хората влизат да си купуват за обяд. От другата страна има полянка с пейки и шезлонги и когато аз бях там всичко беше заето. Аз си починах за кратко и знаейки че Звездица е на 10мин път предпочетох там да си почина повече в по свободна обстановка. х.Звездица определено надмина очакванията ми. Оказа се голяма сграда в която бяха настанени някакви групи младежи. 


Пред хижата има голяма поляна но не беше окосена. Няма пейки, или поне не достатъчно. А в беседката в която седнах беше пълно с люспи от семки. Самата хижа обаче беше поддържана. Имаше изкарани чадъри и столове за посетителите, а отпред опъната мрежа за волейбол
Мен лично обстановката не ми допадна и продължих по една пътека, която странно защо беше в посока юг. Интуицията ми обаче проработи и се оказа че след малко излязох от горато и се насочих към Конярника. По пътя все още имаше много хора. По поляните където поради високата насморска височина нямаше висока растителност хората беряха билки.



А това е Конярника със ски  пистата която през лятото се вие пътечката от Черни Връх към Златните мостове.






От Конярника се спуснах към х.Кумата където естествено всички пейки бяха заети. Намерих си един хубав камък над минаващата до хижата рекичка и обядвах набързо. На 10 мин. по шосето са хижите Боерица и Борова гора които оформят цял комплекс. Аз продължих към х.Бор, Тинтява, Родина, Момина скала. 


Тук допуснах малка грешка защото след сравнително дългата разходка не слязох по главната алея от Златните мостове към Княжево а за по напряко по пътя към х.Планинец който обаче е стръмен и при спускане се натоварват колената. От Планинец се спуснах през Дендрариума към главна алея към Княжево. Дендрариума е местност която стои малко встрани от традиционните пътеки но се оказа изключително добре поддържана. Намира се там където от шосето за Зл мостове има разклон към Копитото и това предполага лесната посещаемост от хората които се качват на планината с автомобили. До колкото знам проекта за възстановяване на дендрариума е финансиран с пари от европейските фондове. Повече ще научите ако го посетите. На всяка алея има табели с подробна информация за растителни и животински видове в местноста. Естествено има и много посетители, пейки, поляни и вода.