Постинг
24.08.2008 10:56 -
Витоша 28.06.2008
Прогнозите са за слънце и прекрасен летен ден. Този път направихме организация и с един приятел се уговорихме да се срещнем на Княжево. След 2 часа и половина вече бяхме на Златните мостове. Хубавата полянка там още не беше пълна с хора но сме в разгара на отпускарския сезон и можеше да се очаква.
След кратка почивка на пейките продължихме към х.Момина скала. За съжаление чешмата вече я няма. Изобщо тази година на Витоша няма много работещи чешми. Дори на Златните мостове ,който е основен туристически център за северозападната част от планината, съм виждал само една чешка на пътя към Владая където има спирка на транспорта до София. Все пак на х.Момина скала полянката си я има, хижата работи а има и ресторант. Ние обаче си носим обяд от София за да сме независими от пътя по който минаваме. След кратък обяд и почивка поехме към Бай Кръстьо през х. Камен Дел. Пътеката е без стръмни спукания или излачвания и е много приятна. След х. Камен Дел е заслона Кикиш а след него има разклон за Драгалевци. Ние обаче продължихме към Бай Кръстьо просто защото тази отсечка е най-живописната част от пътя. Тук се пресичат няколко каменни реки и на всичко отгоре и един водопад. През зимата пътеката не е препоръчителна поради лавинна опасност породена от преспите около Комините.
Открива се прекрасен изглед към София
Решихме да слезем с лифта от Бай Кръстьо до Драгалевци. Пътеката на връщане следобяд често се използва за планинско колоездене и постоянно трябва да се пазиш а освен това имах и проблем с обувките. В крайна сметка се повозихме и след около 20 мин бяхме в Драгалевци.
След кратка почивка на пейките продължихме към х.Момина скала. За съжаление чешмата вече я няма. Изобщо тази година на Витоша няма много работещи чешми. Дори на Златните мостове ,който е основен туристически център за северозападната част от планината, съм виждал само една чешка на пътя към Владая където има спирка на транспорта до София. Все пак на х.Момина скала полянката си я има, хижата работи а има и ресторант. Ние обаче си носим обяд от София за да сме независими от пътя по който минаваме. След кратък обяд и почивка поехме към Бай Кръстьо през х. Камен Дел. Пътеката е без стръмни спукания или излачвания и е много приятна. След х. Камен Дел е заслона Кикиш а след него има разклон за Драгалевци. Ние обаче продължихме към Бай Кръстьо просто защото тази отсечка е най-живописната част от пътя. Тук се пресичат няколко каменни реки и на всичко отгоре и един водопад. През зимата пътеката не е препоръчителна поради лавинна опасност породена от преспите около Комините.
Открива се прекрасен изглед към София
Решихме да слезем с лифта от Бай Кръстьо до Драгалевци. Пътеката на връщане следобяд често се използва за планинско колоездене и постоянно трябва да се пазиш а освен това имах и проблем с обувките. В крайна сметка се повозихме и след около 20 мин бяхме в Драгалевци.