Постинг
31.08.2008 09:49 -
Витоша 20.07.2008
Автор: vitosha
Категория: Туризъм
Прочетен: 6140 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2008 21:39
Прочетен: 6140 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 31.08.2008 21:39
Хубавото време предполагаше задължителна разходка някъде. Винаги когато минавам по пътеката през заслон Кикиш ми привлича вниманието една пътека която отива към Платото. Веднъж дори през зимата решихме да се качим по нея но все още имаше сняг който ни отказа. Успях да тръгна рано и разполагах с достатъчно време. Намирах се и в добра спортна форма. Тръгнах от Драгалевци около 9 часа. В началото се тръгва в посока Алеко (Бай Кръстьо) докато се стигне до една беседка. Оттам се завива надясно и започва по-сериозно изкачване. Не е толкова страшно защото пътеката криволичи наляво и дясно и с достатъчно почивки пътя макар и малко скучен е приятен. Приблизително с моята скорост вървеше и един възрастен човек и благодарение на него по-лесно следвах пътя. Има две места малко объркващи... над една чешма пътеката излиза на шосе и трябва малко да се продължи по шосето нагоре след което се вижда отново продължението на пътеката. За щастие имаше табели. Преди това се пресича и един черен път след който пътеката поне в началото става по-малка и също може да заблуди човек. След около 40 минути катерене достигнах пътеката между Бай Кръстьо и Кикиш. Завих надясно и след около 10 мин. се озовах на отклонението към Платото. Въпреки че има ясно указваща табела и в началото очертана пътека малко след това пътя просто се губи сред полянки и дървета. Продължих по интуиция напред, но след 2-3 минути лутане бях на път да се откажа когато чух две жени да си говорят. Реших че едва ли са седнали на някоя полянка в търсене на усамотение в планината и реших да последвам гласовете. След малко излязох на много добре очертана пътека. след 5 мин настигнах жените които бяха изненадани и дори радостни че не са единствените в тази посока. Разказах им как са ми помогнали неволно и им благодарих, а те ме успокоиха че натам пътя макар и стръмен на места е ясно видим. Бяха прави защото дори когато се минава по камъни отстрани има каменни пирамидки за ориентир плюс маркировка.
Красотата е неописуема. Много камъни, предполагам и оттам идва името на върха Камен Дел в подножието на който бях, но пътя някак странно се провираше през малки горички което прави пътеката добра защото си защитен от дърветата дори при силно слънце или дъжд.
Много е любопитно как се развивват дръвчета с корени в камъка
Малко преди платото пътеката се обединява с тази от Комините и достигат до една чешма която е вече на самото плато.
Малко след чешмата е и пътеката от Алеко към Златните мостове по която поех. След заслончето завих надясно към вр. Камен Дел. Странното е че съм минавал много пъти оттам но до върха никога не съм ходил, а се оказа само на 5-10 минути път. Е, какво има на Камен дел... естествено камъни, и то много. Естествено панорамата към София е отлична. Предполагам че има много хора в града които си мислят че това е Черни връх, просто защото погледнато от София вр. Камен Дел изглежда като най-високия връх на планинанта. Намерих си плосък камък и се изтегнах на него разглеждайки наоколо. Обядвах и докато си почивах до мен седнаха разни скандинавци. Аз се изтегнах на камъка без да ме интересуват и само се опитвах да отгатна за какво си говорят. На върха имаше около 20-на души.
А ето и поглед от Камен Дел към Черни Връх и платото.
Продължих по Платото през Тинтява и Момина скала към Златните мостове. Оттам към Княжево.
Сигурно стотици пъти съм минавал оттам но никога не съм забелязвал един паметтник скрит сред дървета и мръсотия.
Красотата е неописуема. Много камъни, предполагам и оттам идва името на върха Камен Дел в подножието на който бях, но пътя някак странно се провираше през малки горички което прави пътеката добра защото си защитен от дърветата дори при силно слънце или дъжд.
Много е любопитно как се развивват дръвчета с корени в камъка
Малко преди платото пътеката се обединява с тази от Комините и достигат до една чешма която е вече на самото плато.
Малко след чешмата е и пътеката от Алеко към Златните мостове по която поех. След заслончето завих надясно към вр. Камен Дел. Странното е че съм минавал много пъти оттам но до върха никога не съм ходил, а се оказа само на 5-10 минути път. Е, какво има на Камен дел... естествено камъни, и то много. Естествено панорамата към София е отлична. Предполагам че има много хора в града които си мислят че това е Черни връх, просто защото погледнато от София вр. Камен Дел изглежда като най-високия връх на планинанта. Намерих си плосък камък и се изтегнах на него разглеждайки наоколо. Обядвах и докато си почивах до мен седнаха разни скандинавци. Аз се изтегнах на камъка без да ме интересуват и само се опитвах да отгатна за какво си говорят. На върха имаше около 20-на души.
А ето и поглед от Камен Дел към Черни Връх и платото.
Продължих по Платото през Тинтява и Момина скала към Златните мостове. Оттам към Княжево.
Сигурно стотици пъти съм минавал оттам но никога не съм забелязвал един паметтник скрит сред дървета и мръсотия.
с.Бистрица-х.Алеко-Черни връх-с.Железниц...
Отказване на цигарите. Симптоми на психи...
ФРЕНСКА ЛЮБОВ
Отказване на цигарите. Симптоми на психи...
ФРЕНСКА ЛЮБОВ
1.
gamina -
мамка й и пътека :(
01.09.2008 14:24
01.09.2008 14:24
Вчера на слизане я загубихме и едвам слезнахме право надолу през една просека в гората... На една от каменните реки имаше пирамидки и в горната и в долната част. Долу не намерихме пътека, горе открихме, но след 10тина метра се изгуби в тревата, после беше слалом надолу... пак стигнахме на пътеката от Кикиш към Бай Кръстьо цели, но доста смазани от слизането :)
цитирай