Наложи се да тръгна късно и затова поех към Драгалевци защото ми е по-близко. Тръгнах към Бай Кръстьо около 10:45 часа. Беше около 12 когато пристигнах, ухаеше на скара а в бързината не взех нищо за обяд но реших че е още ранои продължих към Кикиш. Времето беше облачно и когато вървях през гората леко студено. В бързо темпо стигнах пътеката по която миналата седмица се отклоних към Платото.


Подминах Кикиш и малко преди х.Камен Дел завих наляво към х.Средец. Откакто Средец го дадоха на някакъв чужденец запустя и съответно пътеките към него не са това което някога бяха. Проходимо беше все пак и там видях първите за сезона вкусни малинки.


Преминава се през малка но много гъста борова гора точно преди х.Средец и се озовах там. Чешмата течеше но водата беше много мътна и не ставаша за пиене. Поне табелките бяха монтирани скоро


Продължих към х.Момина скала където макар и вече да минаваше 14 h спрях за обяд. По принцип в по-посещаваните хижи човек може да намери нещо прясно за ядене но аз лично предпочитам да не рискувам с храната и си нося от къщи и по-важното да съм независим от пътя който избирам в движение. На поляната до хижата имаше малко хора. Успях да си намеря удобен шезлонг на който прекарах около половин час в съзерцание на облаците и слънчевите лъчи които се опитваха да се проврат между тях. Продължих към Златните мостове по пътеката. Срещнах няколко възрастни хора които беряха малини. Аз също се присъединих към тях да похапна за десерт. На поляна при Златните мостове слънцето най-сетне успя да пробие облаците и затова останах малко да се попека.


Сизах бавно през Владая. Определено с нежелание. Спирах на всяко място огряно от слънцето или където Владайската река се разливаше от малките водопадчета.