Напред към Черни връх. Идеята да поема натам ми дойде твърде късно за да се подготвя по-добре.
Потеглих около 9:30 с идеята да тръгна от Симеоново. По спомени автобусите потеглят от Химическия факултет на Софийския университет по Симеоновско шосе. Застанах аз на спирката, но въпросният автобус така и не дойде. След половин час един мъж ни каза че няма и да дойде. Другите чакащи останаха защото никъде не пишеше че има промяна в маршута на автобуса но аз не издържах. Затова се прехвърлих на Хладилника и оттам на автобус за Симеоново. Когато пристигнах беше вече 11:00 и като пресметнах че ще ми отнеме минимум 2 часа и половина да стигна до Алеко се отказах от тази идея. Спуснах се към кабинковия лифт. Там района беше неузнаваем. Застроен навсякъде. Първите 400-500 метра лифта се движи между сградите. Иначе сградите са хубави. Някой ден може да се преместя и аз там ;-) но липсата на инфраструктура е ужасяваща. Познавам хора от Симеоново и са ми познати честите спирания на тока.
След първия проблем с транспорта се появи и втора неприятна изненада. Монтирали едни машинки в които пъхаш билета и ако всичко е както трябва светва зелено и преградата за да продължиш се отваря. Това добре, цивилизовано, Европейско. Беше забавно че при автомата стои постоянно един чичко който обяснява как да се пъхне билета и къде, защото повярвайте ми беше необходимо. Почти всички изпитваха затруднения. Аз се справих благодарение на това че докато чаках на опашката за билет наблюдавах как работи прословутия апарат. Нещо елементарно но как може да не се сети този който е правил дизайна на билета да не напише нещо от сорта - тази страна като се пъха да е отгоре, или пък знак подобен на този върху дебитните и кредитни карти. Цялата философия е да се пъха с черната лента надоло. Няма да коментирам цената, то е ясно че много ток консумира плюс останалите средства необходими за експлоатацията на съоражението, но в моя случай бях като измамен. Преценете сами - билет в едната посока 8 лв. а в двете 10 лв. Е да, но аз се качвам през Симеоново... а откъде ще слизам ще решавам като се кача.

Все пак пътуването с кабинков лифт е наистина приятно. В кабинката бях със семейство с едно млако дете което беше много послушно и определено му беше много интересно. Най-накрая в 11:30 поех от Алеко към Голи Връх и оттам към Черни връх. Пътеката е хубава и няма как да се сбърка.

Поглед към Платото . След като изкачих височините които отделят Платото от Торфения резерват в подножието на черни връх.


А това е пътеката към самия връх

Хубавата пътека свършва малко преди върха и се продължава по камъните. Разбира се пътека има. Би било странно да няма, все пак това е една от най-посещаваните дестинации в планината, но все пак има малки препятствия с подходящ начин за преодоляването им


И най-накрая след час и половина съм на върха. Какво има там? Метеорологична станция отрупана с релейни антени и предлагаща топли напитки и вероятно нещо за хапване. Има и хубава полянка която прави върха много посещавано място.


Гледката от върха е много хубава. Виждаш Рила,  Люлин, Плана, Стара планина. Времето беше много хубаво. В София около 32 градуса, а на върха вероятно около 15-17 но нямаше вятър. Изкачвах гол до кръста и дори така седнах да си почина и обядвам но бързо установих че на надмосрска височина 2290 м. температурата рязко спада. Около 13:30 започнах да слизам.


Поглед към върха от юг.

Тъй като сравнително малко се изкачвах реших да се спусна към Княжево през х. Кумата и Конярника (преди пистата при Конярника има малко изкачване). Пътеката е със стълбова маркировка и е добре очертана. Човек с блажна боя подноваваше маркировката. По пътя срещнах много хора. Щом са стигнали до тук естествено са оставили всичките си проблеми някъде там доло в мръсотията на нашата столица и около 90 процента от тях поздравяваха или отговаряха на моя поздрав. Малко преди Кумата започва гората. До тук целият маршрут беше по открити местности. Пътя обикаля Торфен резерват и на места има табла които обясняват по-подробно какво е това. Преди години имаше табели с надписи от сорта - "Вододайна зона Не преминавай стреля се без предупреждение". Сега табелите още ги има, но от времето трудно се четат и това донякъде поставя под въпрос валидноста на предупреждението. Не че има какво да се види. То се вижда и от пътеката - камъни, трева и тук там вода. Ето една снимка, на който му е интересно може да прочете.



В 15:00 бях вече на Кумата, а 15:40 на Златните мостове.

Тук отново поставих ненужен личен рекорд защото взех разстоянието от Златните мостове до Княжево за малко повече от час и половина. При нормално темпо се взима за около два часа и половина. През седмиците в които не съм минавал по алеята Зл Мостове -Княжево са се случили някои приятни неща. Вече има нови табели на всички кръстовища. Едно поточе, нахално пресичащо пътеката, се е сдобило с бетонен канал който направлява водата и позволява лесно преминаване на хората.