Постинг
10.05.2017 23:51 -
Неапол и околностите
Няколкото почивни дни през пролетта бяха отлична възможност за посещение на някоя близка дестинация. По принцип към южна Италия съм бил винаги скептично настроен поради по-високите нива на престъпност но за щастие нито в един момент не съм се почувствал застрашен а боклуците по улиците, макар и да не са типични за западно-европейска страна, едва ли биха направили впечатление на един българин. Неапол е един съвременен град с модерно летище, организиран градски транспорт и е част от високоскоростната ЖП мрежа на Италия.
Парк в Неапол
Старата крепост - Castel dell"ovo
Поглед към вулкана Везувий. Последно е изригвал през 1944 г. но продължава да е активен вулкан и постоянна опасност за живущите в региона около него. През останалите дни около върха му бяха надвиснали облаци и се отказах от изкачването му но по приницип е една от основните атракции за посетителите на града..
Площад Plebiscito
Castel Nuovo
Остров Капри - поглед към връх Monte Solaro от пристанището. От Неапол до острова е около час с катамаран.
От пристанището към върха. Пътеката се вие около стръмни скали, заобикаля върховете от север и достига до Антикапри, второто голямо населено място на острова. Това което неможе да се покаже на снимките е изключително чистият въздух -аромата на гората, примесен от полъха на заобикалящото острова море.
На върха, който е с височина около 600 м има ресторант и горна станция на седалков лифт от Антикапри. Островният климат е станен. В ниското грее слънце а самия връх, въпреки името си беше в мъгла и сякаш леко приръмяваше.
На връщане поех по пътечка която според картата ми трябваше да ме заведе до Капри, но се оказах на ръба на отвесна скала и се наложи да се върна по пътя по който се качих до най-близкото селище и оттам до пристанището с автобус. Към върха бяха поели няколко групи ученици и много туристи. Въпреки грешката гледката към Капри от скалите е уникална. Някъде в края на острова са останките от двореца на император Тиберий, който толкова харесал острова че в продължение на около 10 години е управлявал Римската империя оттам вместо от Рим. Още оттогава острова е бил любимо място за почивка на елита на страната.
Като цяло Капри е красив остров но е по-скоро за хора които се занимават със спортове като ветроходство или просто търсещи спокойствие сред хубава природа и чист въздух. Има няколко катедрали и други забележителности но почти няма плажове а шофирането по тесните планински пътища е само по себе си екстремно изживяване.
Соренто - пристанището. На около 20 мин. с катамаран от Капри. Курортно градче с главна улица с много магазини и хотели и дървета отрупани с лимони от които правят прочутото лимончело.
Помпей. От Соренто до Помпей с влак е около 40 мин. Изключително посещаван от туристи. По човекопоток бих сравнил някоя от главните улици на Помпей с бул.Витоша в почивен ден (в първата Неделя от месеца входа е безплатен и предполагам че това беше една от причините). Предполагам че ако древните жители на града преди изригването на вулкана Везувий са знаели че след векове толкова хора ще минават по улиците им биха се постарали повече за облика на сградите и инфраструктурата. Всъщност много малко от изкуството на града е останало за да се си види на място. За щастие голямата част от това днес се съхранява в археологичеки музей в Неапол а мозайките и стенописите от преди толкова векове показват масйторството на хората живяли там.
Парк в Неапол
Старата крепост - Castel dell"ovo
Поглед към вулкана Везувий. Последно е изригвал през 1944 г. но продължава да е активен вулкан и постоянна опасност за живущите в региона около него. През останалите дни около върха му бяха надвиснали облаци и се отказах от изкачването му но по приницип е една от основните атракции за посетителите на града..
Площад Plebiscito
Castel Nuovo
Остров Капри - поглед към връх Monte Solaro от пристанището. От Неапол до острова е около час с катамаран.
От пристанището към върха. Пътеката се вие около стръмни скали, заобикаля върховете от север и достига до Антикапри, второто голямо населено място на острова. Това което неможе да се покаже на снимките е изключително чистият въздух -аромата на гората, примесен от полъха на заобикалящото острова море.
На върха, който е с височина около 600 м има ресторант и горна станция на седалков лифт от Антикапри. Островният климат е станен. В ниското грее слънце а самия връх, въпреки името си беше в мъгла и сякаш леко приръмяваше.
На връщане поех по пътечка която според картата ми трябваше да ме заведе до Капри, но се оказах на ръба на отвесна скала и се наложи да се върна по пътя по който се качих до най-близкото селище и оттам до пристанището с автобус. Към върха бяха поели няколко групи ученици и много туристи. Въпреки грешката гледката към Капри от скалите е уникална. Някъде в края на острова са останките от двореца на император Тиберий, който толкова харесал острова че в продължение на около 10 години е управлявал Римската империя оттам вместо от Рим. Още оттогава острова е бил любимо място за почивка на елита на страната.
Като цяло Капри е красив остров но е по-скоро за хора които се занимават със спортове като ветроходство или просто търсещи спокойствие сред хубава природа и чист въздух. Има няколко катедрали и други забележителности но почти няма плажове а шофирането по тесните планински пътища е само по себе си екстремно изживяване.
Соренто - пристанището. На около 20 мин. с катамаран от Капри. Курортно градче с главна улица с много магазини и хотели и дървета отрупани с лимони от които правят прочутото лимончело.
Помпей. От Соренто до Помпей с влак е около 40 мин. Изключително посещаван от туристи. По човекопоток бих сравнил някоя от главните улици на Помпей с бул.Витоша в почивен ден (в първата Неделя от месеца входа е безплатен и предполагам че това беше една от причините). Предполагам че ако древните жители на града преди изригването на вулкана Везувий са знаели че след векове толкова хора ще минават по улиците им биха се постарали повече за облика на сградите и инфраструктурата. Всъщност много малко от изкуството на града е останало за да се си види на място. За щастие голямата част от това днес се съхранява в археологичеки музей в Неапол а мозайките и стенописите от преди толкова векове показват масйторството на хората живяли там.
