Прочетен: 14169 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2008 22:55
По план заедно с един приятел трябваше да се изкачим до хижа Острица. Тръгнахме рано от Княжево, но за съжаление той трябваше да се върне поради ангажименти и се разделихме на Тихия кът. Аз продължих до Зланите мостове и оттам към х.Малинка (поне аз така я наричам). Както обичайно двамата възрастни хора се мотаеха навънка, но издебнах да ги няма и успях да я снимам.
Оттук започва къса но стръмна пътека към поляните в местността Офелиите.
Там пътя за Острица завива надясно и след около 30 мин достигнах отклонението към Трендафила. Не знам какво точно се води, хижа или станция към някоя организация но погледната от пътеката изглежда като замък с закръглена кула при това много добре поддържан.
От Трендафила продължих по шосето и след малко предължих по бетонен път, вероятно останал от военните но така е правен че е, и ще бъде още много време в отлично състояние. На теория от Златните мостове до Острица е около час път но аз го взех за повече, около час и половина, главно защото при Малинка се отбих да погледна околните хижи като Артистите и Радио.
Точно преди Острица е Рудничар. Спомням си го с поляна пълна с хора. Беше много посещаван. Сега обаче е в ремонт. Хижа Острица също не работи. Пред нея обаче имаше автомобили, а самата хижа изглежда прекрасно - наскоро ремонтирана. Кучето пазач посреща всеки отдалеч.
Оттук следва пътека към самия връх Острица. От хижата нагоре има въжена линия вероятно за зимен ски влек. Върха обаче се оказа не на самия край на линията а малко по-вдясно.
Макар и не толкова високо оттам се открива невероятна гледка към всичко на запад от Витоша. Перник, язовира, селата в подножието на планината та чак до Рила.
Постоях около час и половина, обядвах и се спуснах надоло. Тази част от планината колкото да е странно е много посещавана. На върха имаше поне 10 души. Имаше за десерт много малини и боровинки. Аз се спуснах обратно до хижата и малко по-надоло в посока х.Селимица имаше много малини и едни големи скали от които също се открива прекрасна гледка. Връщането беше почти по същия път, само дето не минах през Трендафила а по-напряко. Между Трендафила и Офелиите стои една култова табела надупчена откакто се помня.
Надявам се да не я демонтират защото е прекрасен и запомнящ се ориентир :-) Освен това вашият надпис на нея ще остане за идните поколения. От Златните мостове се спуснах към Владая по традиционната пътека.
На най-добрия приятел в блога
КРЪСТОВА ГОРА 13-14 СЕПТЕМВРИ