Отново ден за разходка. След морето нали трябва все пак да демонстрирам някъде придобития тен. За съжаление това не се случи, поне в по-голямата част от времето, защото беше студено. Занапред за из планините задължително ще трябва да се добави към екипировката и  яке. Тръгнах около 10 часа от Княжево и след около 40 мин. бях при чешмите на Бялата вода. За разнообразие поех направо по стръмната пътека към Копитото, но след 15 мин се отклоних по друга надясно която ме изведе на пътя към Копитото малко след Старчески поляни. Продължих по традиционния маршрут и достигнах шосето което води към кулата. До самата кула не стигнах. Там просто няма какво ново да се види  и затова малко преди нея завих надясно по един бетонен път. Този път ме изведе на пътечката от Копитото към х.Момина скала.



От други разходки по-рано през годината си бях набелязал няколко малинака които очаквах да узреят. За съжаление когато ги намерих малини липсваха. Причините за липсата вероятно са две - едни същества наречени Гладни пенсионери ;-) (ясно се виждаха прокараните просеки сред храстите) и силното слънце и високите температури в тези по-ниски части на планината. Леко разочарован продължих към хижата. Ако по пътеката от Княжево до Бялата вода вървях много хора, то от Бялата вода до Копитото срещнах едва трима души. 
Обикновено важи правилото колкото по-високо отиваш хората стават по-добри, освободени и учтиви. От Копитото натам сещнах две жени едната от които разказа че според шипковите храсти ни очаква много студена зима. Поляната пред х.Момина скала беше сравнително пуста. Две трети от пейките бяха свободни. Щом спрях за почивка и обяд се облякох но духаше студен вятър който ме принуди бързо да тръгна нанякъде.

Леко разочарован от липсата на малини реших да се кача по-нависоко. По спомени над Бор в посока х.Боерица има много малинаци и поех натам по шосето към хижа Родина. За щастие още около х.Тинтява и Бор намерих достатъчно малини за десерт затова от х.Бор се спуснах към Златните мостове защото по-нависоко стана още по-студено. Пътеката е сравнително добра и ми отне около 40 мин.
На Златните мостове положението беше забавно. Преди няколко дни хората се печаха на слънце. Сега също имаше хора легнали на тревата и по пейките но солидно облечени. Възрастна двойка се беше сгушила под едно одеяло. 





Поседях малко и се спуснах към Владая. Чак на около половината от пътя към селото температурата стана нормална и се чувствах както трябва. Някъде там за почнаха да се чува и музика която по-късно установих че идва от рерсторант в центъра на Владая където имаше циганска сватба.


Пропуснах да спомена че тревата на поляните и на Златните мостове и на х. Момина скала беше ниско окосена и приятна за игра особено за децата.