ден 3, Амстердам

Прекрасен слънчев ден. Неможеш при такъв ден и то в град като Амстердам да стоиш на закрито в залите на изложението. Затова реших поне до 13:00 да се поразходя из центъра. От хотела до летището с автобус, оттам с друг до изложението и оттам с метрото до Waterlooplein. Това е един площад изграден на мястото на съборени къщи от обезлюдения след втората световна еойна еврейски квартал. Еврейската църква единствено напомня за този период.


На площада се издига съвременен културен център с кина и театрални сцени.


Освен красивия изгле дъм река Амстел нямаше какво интересно да се види, особено в неделя рано сутрин.


Продължих покрай една красива катедрала към De Waag. Това е част от старата градска порта която в следствие разрастването на града през 1614 г. е променила своето предназначение на място за претегляне на стоките. Сега на първия етаж има луксозен ресторант а отпред има площадче което в събота беше празно но в неделя сутринта пълно със сергии с антикварни стоки. На знамето което се вее от единия прозорец пише Open Monumentendag тоест попаднах (неслучайно) на един от двата дни в годината когато обекта е отворен за свободно посещение. Това беше и причината да тръгна от хотела малко по-късно.


Вътре нямаше кой знае какво. Малки тухлички наредени красиво като мозайка по стените и около тях надписи че е правено около 1600-ната година. Според мен изглеждаха (а и вероятно са) пренареждани наскоро от реставратори.


Камион натоварен с прочутите Амстердамски писоари. Според мен са хитро решение, имат си кука отгоре и се поставят където решат че е необходимо. По-добре е отколкото всеки да пикае където намери а е и интересна атракция за туристите. Между другото никъде никой не ми е поискал пари за тоалетна а има във всички обществени сгради и са отлично поддържани.


На стотина метра се намира старата църква. Според Wikipedia се ползва от 1306 г. Наистина е много стара но и добре поддържана. Бях с намерение да я разгледам защото се включваше към обектите със свободен достъп. На входа обаче стоеше служител който ме попита дали съм за неделното богослужение. Аз му казах че не съм и го попитах от колко часа важи сободния достъп. Отговори ми че е чак от 13:00 затова обиколих черквата и продължих към следващата цел. Може би някои знаят, но старата църква се намира точно в центъра на квартала на червените фенери. Затова беше обградена от стаички с проститутки зад стъкла почукваши да ти привлекат вниманието. Църквата се явява като остров в сърцето на разврата. Между другото сутринта явно бяха останали само тези които не са имали достатъчно клиенти през ноща, да си доработват.


Поех покрай каналите към пътническия терминал на пристанището на града.


Един ресторант над водата близо до Немо




Това което е отдясно на снимката и приличащо на кораб е всъщност съременен музей на науката. Казват че е много интересно особено за деца защото много от нещата могат да си пипнат и усетят как функционират. Ако някога отида в този град отново непременно ще го посетя но сега прецених че ще ми отнеме много време а и на изложенеието имаше твърде много за гледане.


До музея стои един истински платноход. Традициите на холадците в мореплаването са големи. На времето са притежавали много колонии. Пред кораба имаше табела че трябва да си купиш билет от касата в музея Немо, но тъй като нямаше хора наоколо директно се качих на кораба да огледам.


От Немо по нови но красиви мостчета отидох до централна гара откъдето си купих билет за линиите на CanalBus. Това са прочутите дълги лодки с които разхождат по-мързеливите туристи по градките канали. Аз се качих на червената линия в посока изток и слязох на Van Gogh museum.


На лодката при преминаването покрай всяка забележителност разказваха нейната история на Английски и Немски език.


Ето го и капитана


Ако се возите на лодка задължително трябва да имате гребла както тези хора с развален двигател на кръстопът.




Ето я и моята лодка вече на спирката пред кралския музей. Сравнително дълга е и още се чудя как успя да направи обратен завой в този тесен канал. Предполагам че има два двигатела, един отпед и един отзад и могат да се вътят във всички посоки. Например за да слязат хората лодката застана успоредно на брега и изведнъж започна да се движи с цялата си площ към него докато се опря.


Кралския музей се помещава въ великолепна сграда.


Паркчето пред музея


Отдясно на кралския се намира музея Van Gogh който изговарят като Ван Хох. В холандския език "g" се изговаря подобно на българско "х". Тъй като едвали скоро ще ми се отдаде подобна възможност реших да се разделя с 12,50 Евро за билет за да го разгледам. Това е съвременна сграда изградена точно за тази цел. Вътре ме изненадаха със сериозна проверка. Минаваш през метален детектор подобен на летището. За щастие не се задейства макар че минах с колан а ризата ми беше с метални копчета. Във всяка зала с картини имаше униформен със слушалка на ухото който стоеше на едно място и следеше много внимателно посетителите. Предполагам че задачата му е незабавно да се намеси ако някой се опита да направи нещо на някоя картина. Със сигурност навсякъде бяха монтирани охранителни камери. Музея е на четири етажа. Съвсем логично най-известните картини бяха на втория етаж. Във всяка зала имаше табло с разяснителна информация за периода през който са рисувани съответните картини и живота на художника. Естествено там бяха и прочутите слънчогледи. Не разбирам много от изобразително изкуство и стоейки пред картината не изпитах някакви особени емоции но не може човек да не се възхити от лекотата с която са нанасяни боите и как нещо сякаш толкова просто се превръща в нещо толкова красиво.


В музея останах повече от час и половина. Имаше творби и на Гоген и други. Хапнах един ХотДог за 2 евро и продължих на запад към Vondel park. Това е нещо като Борисовата градина за София. Тъжно е но горките холандци си нямат планини като нашата Витоша нито топло море за да се възползват от дългите си плажни ивици. Парка беше пълен с велосипедисти по алеите и хора легнали по поляните да се препичат на слънце.



До парка се намира Filmmuseum. Името само говори за това което има вътре.


По парка достигнах до друго известно площадче с американски хотел откъдето хванах трамвай и с едно прекачване за окло 20 мин достигнах изложбения център. Тръгнах оттам около 18:00 с влак от малката гара оттам към летището а оттам към хотела за да се приготвя за утрешния полет.

ден 4, Сбогом Амстердам...
Ето го и самолета Boeing 737 пристигащ от София на Schiphol Airport около 10h. След окло час и половина потеглих обратно към България. Самолета направи прекрасно кръгче в небето над Холандия и се издигна високо над облаците.




Поздравявам всички прочели написаното в този постинг с една песен на Marco Borsato - Stop de Tijd (Спри времето). По времето на моето посещение беше номер едно в Нидерландия Топ40.

браво много добре написано.благодаря за инфото