Навлизам в Родопите през Асеновград. Над града е Асенова крепост. От основния път за Смолян се отклонява шосе към околни села, което води до самия вход на крепостта. Достъпа е свободен. Запазена е голяма част от стените като и в момента се извършват проучвания и разкопки. По пътя се качваха много хора от града да спортуват при това в делничен ден.  На една площадка в крепостта има метална решетка и под нея има огромно помещение сякаш хълма е кух. Според запознати това е служило за водохранилище. Най-голямата забележителност, позната от клиповете рекламиращи България като туристическа дестинация, е запазената черква.


От крепостта има хубава панорама към Асеновград.


Следващата спирка навътре в Родопите беше Бачковски манастир.Пред манастира има много сергии. Място за паркиране има достатъчно, но искат 2 лв. За да разгледаш помещенията пак се плаща.  Вътре в манастира снимането е забранено. Голямо изобилие от вода, чешмички и фонтанчета има навсякъде, и по пътеката до манастира и пред самия манастир и вътре в двора. Това което не ми хареса е прекалената комерсиализация и неподходящите (според мен леко кичозни) фигурки около фонтанчетата.


От манастира тръгва добре означена еко-пътека която води до параклис с поляна и аязмо. Тръгнах по пътеката и на 10 мин. имаше Костница която беше затворена. Следваше една полянка с чешма с много боклуци вероятно останали от посетителите през миналия уикенд. Следващия обект по пътеката беше водопад почти без вода и на половината път се върнах обратно.



Следващата спитка е Наречен. Първо се минава селото, след което са минералните бани със къщи, хотели и санатариуми построени по самите склонове на планината. Има възможност за паркиране в центъра на селището а чешма с минерална вода има до едно крайпътно заведение. Самата минерална вода се оказа студена.


Следващата цел беше настаняване в Пампорово и оттам към  вр. Снежанка. Първият опит за изкачване на върха с лек автомобил се оказа неуспешен защото пътя е със чакъл и с много неравности. До горе има лифт, но тък като закъснях беше спрял и се наложи да се кача пеша. От Пампорово до кулата на вр. Снежанка ми отне около час, а връщането млако повече защото се спуснах по шосето и по обиколни пътечки. Като голям ски-курорт през лятото навсякъде се строеше. Ако към момента има около 15 хотелски комплекса, още толкова са в процес на строителство.
Краят на стръмната писта - Студенец

По-нагоре към Снежанка


Кулата. Около нея има ограда и наспис предупреждаващ за падащи ледени висулки. По принцип има ресторант в кулата откъдето се открива прекраснапанорама но когато отидох не работеше.

На около 15 мин от кулата  връх Орфееви скали окъдето се открива прекрасна гледка към Смолянските езера и част от Смолян

Кулата откъм пътеката към Орфееви скали


На слизане минах покрай единственото езеро което видях на север от Снежанка


Ягодинската пещера. За да се достигне се преминава през Буйновското ждрело. Пътя криволичи между огромни отвесни скали и река между тях. Разминаването е много трудно но пък пещерата и село Ягодина си заслужават. Пракира се на шосето около входа на пещерата като паркинга е платен. Достъпната за посетители част от пещерата е много дълга и изхода е по-нагоре по шосето.

Ягодина. Пътят от ждрелото до селото е кратък, но стръмен и отново еднолентов в по-голямата си част. На най-опасните участъци има монтирани огледала за да се вижда дали има някой зад завоя и съответно да се отбие встани ако е възможно.


От центъра на селото поех пеша към вр. Свети Илия. По пътя срещнах няколко групи. Някои се качваха със високопроходими автомобили като имаше организирани превози директно от Ягодинската пещера. Пътеката пъроначално започва по пътя по който минават и автомобилите, но после се отклонява през борова гора. Всички хора от селото с които се срещнах ме поздравяваха и ми показаха пътеката по която да достигна върха.

към вр. Свети Илия. От селото се изкачва за около час.

от върха

от върха - площадката Орлово око

Поглед към Буйновското ждрело и шосето.


Триградското ждрело е по-късо от Буйновското но е също така величествено със високите скали. Достъпа до него е много по-лесен защото шосето е по-широко и разминаването е лесно с изключение на един кратък участък в самото ждрело. Дяволското гърло се оказа че не е типичната пещера която очаквах. Влиза се през изкуствено прокопан тунел и се достига до огромен подземен водопад от който се вижда само една част. Следва дълго катерене по стълби към изхода на пещерата. Около пещарата е много приятно защото ни посрещат с музика от родопска гайда. На изхода пък можеше да пробваш различни видове мед.


Девин - известен със агресивната рекламна кампания на минералната и изворна вода от този край. Имат приятна за разходка централна улица със паркинги и чешмички от двете страни. Минерална вода не открих, затова си налях изворна и продължих през Широка лъка към Пампорово


Смолян - съвременен град с нов център

От  Смолян продължих към Смилян. Селото е известно с прочутия смлиянски боб. Над него се извисява добре поддържана часовникова кула. Оттам продължих към Могилица и пещерата Ухловица. За да се достигне до входа на пещерата от шосето трябва да се изминат пеша около 800 м. и след това има метални стълби но си заслужава краткия преход защото пещерата е стара и с много пещерни формирования.




Могилица е на около 2 км от пещерата Ухловица. Пътя се вие около р.Арда.


Агушевия конак е добре запазен архитектурен ансамбъл строен преди 1850 г. Конака е бил национализиран но сега е върнат на наследниците от Агушевата фамилия. Към момента е отворен за посещние.

Хубаво си сетил да публикуваш тези красоти!

Красиви са Родопите!
Страхотна разходка, благодаря ти!

Поздравления :)